Любов от разстояние
Да вярваш в любовта от разстояние и да искаш да я продължиш,
да можеш времето да превъртиш, пътя мислено да извървиш.
Да не искаш да тъгуваш,
да можеш единствено за нея да жадуваш.
Да не искаш да я забравиш,
да можеш срещу страха от болката да се изправиш.
Да не можеш да я изоставиш,
дори в битка със съдбата да се противопоставиш.
Да можеш да падаш и ставаш,
но да искаш любовта си да изстрадаш.
Да не искаш от миналото да се откъснеш,
а да можеш за бъдеще надежда да си вдъхнеш.
Да не искаш от младостта си самотно да гребеш,
на далечната мечта път да дадеш.
Да искаш пак от емоции да преливаш,
без за изстиналите чувства да униваш.
Да не искаш да спиш,
а над нея да бдиш.
Да не можеш да се примириш,
да искаш силно да изкрещиш.
Да не искаш да се съвземеш
и дори дъх без нея да не поемеш.
Да не искаш сърцето си с дните да излекуваш,
а да можеш красивото минало да сънуваш.
Да не можеш душата си без нея да стихнеш,
да не искаш на живота да се усмихнеш.
Да не можеш вълка в себе си да усмириш,
да искаш с нея момента да уловиш.
Да можеш да сгрешиш, да летиш и в посока неизвестна да вървиш,
ала загубата никога да не искаш да си простиш,
да не можеш с празен поглед да се съжалиш,
да искаш и да победиш - към това да се стремиш.
Да си притиснат само пред мисъл една,
да искаш невъзможната тя - да се бориш с разстоянието за любовта!
© Ясен Всички права запазени