изречена (Мая Попова)
325 6801
6.07.2006 г., 0:59 ч.

Любов поетична 

  Поезия » Любовна
1484 0 17
Задъхана тичам,
защото обичам
да плувам в очите ти сиви.
А ти във ръцете
с най-малкото цвете
така да ме правиш щастлива!
Та кой беше казал
(изглежда е мразел),
че няма щастливи поети?
В тях нямало нежност,
мечти и копнежи,
все тъжни били им куплетите...
Оргазъм от пролет
и шемет от полет
кои други биха видели?
Поетите, друже,
дори нямат нужда
да чистят душите си бели.
От малкото зрънце,
от яркото слънце,
от цветето в твоите длани,
по детски учудена,
по женски възбудена,
на теб безусловно отдадена.
А ти ме обичаш,
насреща ми тичаш,
букет теменужки понесъл.
Не е ли чудесно?
Макар неизвестна,
за теб си оставам принцеса.

© Мая Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??