Любов поетична
Задъхана тичам,
защото обичам
да плувам в очите ти сиви.
А ти във ръцете
с най-малкото цвете
така да ме правиш щастлива!
Та кой беше казал
(изглежда е мразел),
че няма щастливи поети?
В тях нямало нежност,
мечти и копнежи,
все тъжни били им куплетите...
Оргазъм от пролет
и шемет от полет
кои други биха видели?
Поетите, друже,
дори нямат нужда
да чистят душите си бели.
От малкото зрънце,
от яркото слънце,
от цветето в твоите длани,
по детски учудена,
по женски възбудена,
на теб безусловно отдадена.
А ти ме обичаш,
насреща ми тичаш,
букет теменужки понесъл.
Не е ли чудесно?
Макар неизвестна,
за теб си оставам принцеса.
защото обичам
да плувам в очите ти сиви.
А ти във ръцете
с най-малкото цвете
така да ме правиш щастлива!
Та кой беше казал
(изглежда е мразел),
че няма щастливи поети?
В тях нямало нежност,
мечти и копнежи,
все тъжни били им куплетите...
Оргазъм от пролет
и шемет от полет
кои други биха видели?
Поетите, друже,
дори нямат нужда
да чистят душите си бели.
От малкото зрънце,
от яркото слънце,
от цветето в твоите длани,
по детски учудена,
по женски възбудена,
на теб безусловно отдадена.
А ти ме обичаш,
насреща ми тичаш,
букет теменужки понесъл.
Не е ли чудесно?
Макар неизвестна,
за теб си оставам принцеса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
