Любов се прави на свещи
Свещта поклаща пламък качулат.
С графит рисува светлосенки по телата.
И оживели, те по кожата пълзят.
Запълват гънчиците с медена позлата.
Следват пътя на ръцете. И на устните.
А мракът крие се в трапчинки издълбани.
Смущават го безсрамно само пръстите.
И гъделичкат загорелите му длани.
Телата ни са огнени вълни,
които се разбиват в бряг от камък.
Обяздили гондоли, светлинките
се блъскат и разливат своя пламък.
Пожарът пламва. Цели ни изпепелява.
Прозорците се изпотяват. И потичат.
Светът не може вече да ни наблюдава.
Нощта ни пожела. И ни отвлича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jane Doe Всички права запазени
