Свещта поклаща пламък качулат.
С графит рисува светлосенки по телата.
И оживели, те по кожата пълзят.
Запълват гънчиците с медена позлата.
Следват пътя на ръцете. И на устните.
А мракът крие се в трапчинки издълбани.
Смущават го безсрамно само пръстите.
И гъделичкат загорелите му длани.
Телата ни са огнени вълни,
които се разбиват в бряг от камък.
Обяздили гондоли, светлинките
се блъскат и разливат своя пламък. ...