всеки стих на тебе посвещавам...
Веднъж те срещнах във съня си,
веднъж открих те с две ръце,
веднъж създадох с теб дома си,
но не веднъж сърцето ми отне.
Веднъж изгарях от обида,
веднъж във пламъци горях,
веднъж поисках да си ида,
дори тогава не успях.
Понякога те мразя до полуда,
понякога как искам да крещя,
понякога на себе си се чудя,
понякога… прекрасно е това.
Понякога, но не и днес, любими,
веднъж се среща като тебе мъж,
такъв, че като шепне твойто име,
по кожата усещаш летен дъжд.
Когато нежно с устни те открия,
когато ти си аз, а аз съм ти,
когато устните ти жадно пия,
тогава ме обичай и мълчи!
© Яна Всички права запазени