Noo_Light92 (Ади Стоянова)
23 38
18.09.2008 г., 20:09 ч.

Любов в дъжда 

  Поезия
1594 0 7
Тревите заспиваха нежно, умирайки в жажда за дъжд.
Цветята си сплитаха листите, още и още веднъж...
Небето разтвори очи в носталгичната си красота,
и потекоха сладки сълзи, по-чисти от всяка вода.

Нежни и ледени капки, сияещи в топла дъга,
капчици дъжд, усетил какво е човешка тъга.
Преродиха се, влажни и цветни, заспиващите цветя,
като търсещи длани разтвориха пиещите листа.

А в цветята, прегърнати, потопени в червени лъчи,
вплели влажни пръсти в косите си, впили очи във очи -
момче и момиче, поемащи с обич прекрасния дъжд,
умиращи във фантазии, още и още веднъж...

Със всяка сълза на наслада се раждаше нова звезда,
със всяка целувка разцъфваше залез от кръв над света,
със всяка прегръдка ръцете се къпеха в слънце и дъжд.
А пръстите се сливаха бавно, още и още веднъж...

Любов беше Нейното име, дъгата я кръсти така.
Не с нож, а със сладки целувки тя убиваше всяка тъга.
А Той се казваше нежност, и пречистен в студения дъжд,
прегръщаше своята обич, веднъж и още веднъж...

© Ади Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен ми хареса много тази твоя творба . поздравления!!!
  • Като песен е прекрасният ти стих!Браво!
  • Под дъжда аз веднъж се спрях
    и пих от сълзите му влажни.
    После тихичко ромолях,
    ромолях...
    И разбрах, че от тях съм
    по-щастлива и още по-жадна.
    По-жадна.

    Поздрави, миличка - чудесен дъждавен стих!
  • Имаш талант и пишеш прекрасно за възрастта си...Продължавай!!!Успех!!!!
  • Мерси много.Аз обожавам дъжда...и да тичам в дъжда...и наистина това ми повлия.
  • Разтапям се от преклонение към божествената поема!
  • Все едно да бягаш бос под дъжда....страхотен стих!
Предложения
: ??:??