Тревите заспиваха нежно, умирайки в жажда за дъжд. Цветята си сплитаха листите, още и още веднъж... Небето разтвори очи в носталгичната си красота, и потекоха сладки сълзи, по-чисти от всяка вода.
Нежни и ледени капки, сияещи в топла дъга, капчици дъжд, усетил какво е човешка тъга. Преродиха се, влажни и цветни, заспиващите цветя, като търсещи длани разтвориха пиещите листа.
А в цветята, прегърнати, потопени в червени лъчи, вплели влажни пръсти в косите си, впили очи във очи - момче и момиче, поемащи с обич прекрасния дъжд, умиращи във фантазии, още и още веднъж...
Със всяка сълза на наслада се раждаше нова звезда, със всяка целувка разцъфваше залез от кръв над света, със всяка прегръдка ръцете се къпеха в слънце и дъжд. А пръстите се сливаха бавно, още и още веднъж...
Любов беше Нейното име, дъгата я кръсти така. Не с нож, а със сладки целувки тя убиваше всяка тъга. А Той се казваше нежност, и пречистен в студения дъжд, прегръщаше своята обич, веднъж и още веднъж...
Под дъжда аз веднъж се спрях
и пих от сълзите му влажни.
После тихичко ромолях,
ромолях...
И разбрах, че от тях съм
по-щастлива и още по-жадна.
По-жадна.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.