18 сент. 2008 г., 20:09

Любов в дъжда

1.8K 0 7
Тревите заспиваха нежно, умирайки в жажда за дъжд.
Цветята си сплитаха листите, още и още веднъж...
Небето разтвори очи в носталгичната си красота,
и потекоха сладки сълзи, по-чисти от всяка вода.

Нежни и ледени капки, сияещи в топла дъга,
капчици дъжд, усетил какво е човешка тъга.
Преродиха се, влажни и цветни, заспиващите цветя,
като търсещи длани разтвориха пиещите листа.

А в цветята, прегърнати, потопени в червени лъчи,
вплели влажни пръсти в косите си, впили очи във очи -
момче и момиче, поемащи с обич прекрасния дъжд,
умиращи във фантазии, още и още веднъж...

Със всяка сълза на наслада се раждаше нова звезда,
със всяка целувка разцъфваше залез от кръв над света,
със всяка прегръдка ръцете се къпеха в слънце и дъжд.
А пръстите се сливаха бавно, още и още веднъж...

Любов беше Нейното име, дъгата я кръсти така.
Не с нож, а със сладки целувки тя убиваше всяка тъга.
А Той се казваше нежност, и пречистен в студения дъжд,
прегръщаше своята обич, веднъж и още веднъж...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ади Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен ми хареса много тази твоя творба . поздравления!!!
  • Като песен е прекрасният ти стих!Браво!
  • Под дъжда аз веднъж се спрях
    и пих от сълзите му влажни.
    После тихичко ромолях,
    ромолях...
    И разбрах, че от тях съм
    по-щастлива и още по-жадна.
    По-жадна.

    Поздрави, миличка - чудесен дъждавен стих!
  • Имаш талант и пишеш прекрасно за възрастта си...Продължавай!!!Успех!!!!
  • Мерси много.Аз обожавам дъжда...и да тичам в дъжда...и наистина това ми повлия.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...