18 сент. 2008 г., 20:09

Любов в дъжда

1.9K 0 7
Тревите заспиваха нежно, умирайки в жажда за дъжд.
Цветята си сплитаха листите, още и още веднъж...
Небето разтвори очи в носталгичната си красота,
и потекоха сладки сълзи, по-чисти от всяка вода.

Нежни и ледени капки, сияещи в топла дъга,
капчици дъжд, усетил какво е човешка тъга.
Преродиха се, влажни и цветни, заспиващите цветя,
като търсещи длани разтвориха пиещите листа.

А в цветята, прегърнати, потопени в червени лъчи,
вплели влажни пръсти в косите си, впили очи във очи -
момче и момиче, поемащи с обич прекрасния дъжд,
умиращи във фантазии, още и още веднъж...

Със всяка сълза на наслада се раждаше нова звезда,
със всяка целувка разцъфваше залез от кръв над света,
със всяка прегръдка ръцете се къпеха в слънце и дъжд.
А пръстите се сливаха бавно, още и още веднъж...

Любов беше Нейното име, дъгата я кръсти така.
Не с нож, а със сладки целувки тя убиваше всяка тъга.
А Той се казваше нежност, и пречистен в студения дъжд,
прегръщаше своята обич, веднъж и още веднъж...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ади Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И на мен ми хареса много тази твоя творба . поздравления!!!
  • Като песен е прекрасният ти стих!Браво!
  • Под дъжда аз веднъж се спрях
    и пих от сълзите му влажни.
    После тихичко ромолях,
    ромолях...
    И разбрах, че от тях съм
    по-щастлива и още по-жадна.
    По-жадна.

    Поздрави, миличка - чудесен дъждавен стих!
  • Имаш талант и пишеш прекрасно за възрастта си...Продължавай!!!Успех!!!!
  • Мерси много.Аз обожавам дъжда...и да тичам в дъжда...и наистина това ми повлия.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...