Дете е тя и той – дете,
светът им роли е раздал –
играят си със кукли две.
„Принцеса – тя, а той е крал!
На нея, толкова красива,
той даде своето сърце
и тя разбра, че е щастлива,
в прегръдка сключила ръцe ...”
Спектакълът се преобърна,
за миг и времето се спря –
уж кукла куклата прегърна,
а всъщност го прегърна тя.