4.04.2007 г., 17:02 ч.

Любов завинаги 

  Поезия
2164 0 3
 

Тежка и сурова е нашата съдба,

защо ни срещна чак сега.

Къде беше толкова години,

не чуваше ли молитвите ми раними.

И миг не мога повече без теб сега,

иска ми се да вървиме двамата ръка за ръка.

Но УВИ... половинки имаме си ние до нас

и в заблуда живееме всеки час.

Болка и тъга мъчат нашите сърца,

мечтаем за вечността,

в която нашата любов ще трае за цял живот.

Виновна ли съм, че те обикнах

и към теб аз привикнах,

да чувам твоя топъл глас,

да съм луда по тебе аз.

Дай да го изживеем с пълна газ,

пък каквото ще да става с нас.

обичам те!

© Сия Банкина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Сия мен ми хареса, незнам какво намират вулгарно другите, но мен наистина ми хареса
    поздрав
  • Това стихотворение-страшно много ми въздейства и разчувства. Достатъчно е трудна тази любов-защо трябва да завиздате и да не си признавате че искате да изживеете нещто толкова силно и истинско (явно). Този към когото е предназначено стихотворението сигурно е мн.щастлив-нека да продължава да те вдъхновявя.
  • Всичко ЗАПОЧНА... изтъркано... прекрасно...
    но завърши неподозирано за мен ужасно...
    И в този миг СЕГА немея...
    да плача ИЛИ да се смея...
Предложения
: ??:??