4 апр. 2007 г., 17:02

Любов завинаги 

  Поэзия
2165 0 3
 

Тежка и сурова е нашата съдба,

защо ни срещна чак сега.

Къде беше толкова години,

не чуваше ли молитвите ми раними.

И миг не мога повече без теб сега,

иска ми се да вървиме двамата ръка за ръка.

Но УВИ... половинки имаме си ние до нас

и в заблуда живееме всеки час.

Болка и тъга мъчат нашите сърца,

мечтаем за вечността,

в която нашата любов ще трае за цял живот.

Виновна ли съм, че те обикнах

и към теб аз привикнах,

да чувам твоя топъл глас,

да съм луда по тебе аз.

Дай да го изживеем с пълна газ,

пък каквото ще да става с нас.

обичам те!

© Сия Банкина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сия мен ми хареса, незнам какво намират вулгарно другите, но мен наистина ми хареса
    поздрав
  • Това стихотворение-страшно много ми въздейства и разчувства. Достатъчно е трудна тази любов-защо трябва да завиздате и да не си признавате че искате да изживеете нещто толкова силно и истинско (явно). Този към когото е предназначено стихотворението сигурно е мн.щастлив-нека да продължава да те вдъхновявя.
  • Всичко ЗАПОЧНА... изтъркано... прекрасно...
    но завърши неподозирано за мен ужасно...
    И в този миг СЕГА немея...
    да плача ИЛИ да се смея...
Предложения
: ??:??