Любовен блян
Любовен блян
Храм издигнал бях
за теб и любовта ми.
В амвона с балдахин покрих
аз твоя лик.
Жертви правих,
молех се
и съзерцавах,
прелест моя,
даже стих
и химн ти посветих.
Жена-мечта,
блян любовен
с очи прекрасни
и погледа съдбовен!
Чаках сто лета -
не ми стигаше това!
Обзе ме страх,
мислих и разбрах!!!
Храма разруших,
амвона аз строших,
престанах да се моля,
оставих само
този стих.
Обичам те, аз чувам...
За бъдеще окото ми не мига.
Сега да си до мен -
това ми стига!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
