Любовен мираж
Кажи, къде ли пътят ти е спрял?
Мълчиш, може би за теб светът е оглушал.
След теб остава полъхът на първичността,
а очите твои преливат от тъга.
Мислите ти май са в тъмнина,
не знаеш ли, че носиш дъх на природна красота!
Питам се, твоята болка обвита от мъглата,
дали не е моя стара позната?
Защо към нея нещо все ме връща?
Като магия чудна тя ли ме прегръща?
Води ме и огън в мене тя разпалва,
Следвам я, а тя за магнетизмът ти разказва.
Започнах да се питам: в мираж ли аз живея?
Объркано е в мен, но не преставам да се смея.
Всяка моя фибра радостно подскача.
Не съм затворила обаче на болката вратата!
М. 29.09.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Малина Арнаудова Всички права запазени