Кажи, къде ли пътят ти е спрял?

Мълчиш, може би за теб светът е оглушал.

След теб остава полъхът на първичността,

а очите твои преливат от тъга.

Мислите ти май са в тъмнина,

не знаеш ли, че носиш дъх на природна красота!

Питам се, твоята болка обвита от мъглата,

дали не е моя стара позната?

Защо към нея нещо все ме връща?

Като магия чудна тя ли ме прегръща?

Води ме и огън в мене тя разпалва,

Следвам я, а тя за магнетизмът ти разказва.

Започнах да се питам: в мираж ли аз живея?

Объркано е в мен, но не преставам да се смея.

Всяка моя фибра радостно подскача.

Не съм затворила обаче на болката вратата!

М.                                                                                                                          29.09.2006 г.