От далечината се задава
едно сияние. То главозамайва!
Наперен, но и любопотен
Към мен задава се неспирен.
Усетих нещо в стомаха,
като трепет при уплах, но приятен.
С всяка крачка негова към мен,
краката ми се подкосяваха.
Усещах как очите ми се пълнят с блясък,
мозъкът ми отдавна бе спрял да работи
Тялото ми бе станало на камък,
а езикът на хармоника, произвеждаше тихо ноти.
Внезапно появи се друга фигура,
отнесе моето сияние.
Като една трептяща пура,
в миг изстина моето желание...
© Deya Всички права запазени