Обич моя, трудна, невъзможна!
Слънце мое, в тъжните ми дни!
Любовта ни е толкова тревожна,
че не зная истинска ли си или не си?
Ти помниш ли как плаках на твоето рамо?
Как те молих за капчици ласка?
Много малко от теб исках - само
да ме обичаш, без никаква маска.
Бях щастлива, защото бях заблудена.
Вярвах, че си само и единствено мой.
Но върху нашата обич падна сянка студена.
Появила се друга. Стана аз, тя и той.
И не мога да бъда съвсем безразлична
за това, че с онази ти ме смени...
Все пак няма да съм цинична,
а ще чакам с търпение по-светли дни!
Тя като мен не може да те има,
дори да е красива, даже по-добра...
защото честност в любовта ни има!
А тя е със теб, но живее в лъжа!
Аз зная, че тя съществува,
но тя не знае за нас.
Не си ме излъгал и затова си струва
все още да те обичам аз!
© Катерина Всички права запазени