18.04.2012 г., 10:15 ч.

Любовен вълнолом 

  Поезия
737 0 2

***

Едно оздравяло легло

вече припка към твоите двери.
Ще разтвориш ли храма до сто,

или пак ще броиш златни сфери?

Или пак ще се стапят мъгли,

а дъждовният жупел ще пари?
Толкоз лесно плетат се стени,

а зад тях - все по-смъртно заспали...

Гъдел крачи на твоя перваз
и кълве малки стружки от кея.

Но морето се втурва... без час.

Иска само една да прелее...

... вълнобясна, с кораво легло,

връз дворците напира любовно.

Но не може да чака до сто.
Идва отлив със стреме отровно!

 

© Арлина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??