Любовен вълнолом
***
Едно оздравяло легло
вече припка към твоите двери.
Ще разтвориш ли храма до сто,
или пак ще броиш златни сфери?
Или пак ще се стапят мъгли,
а дъждовният жупел ще пари?
Толкоз лесно плетат се стени,
а зад тях - все по-смъртно заспали...
Гъдел крачи на твоя перваз
и кълве малки стружки от кея.
Но морето се втурва... без час.
Иска само една да прелее...
... вълнобясна, с кораво легло,
връз дворците напира любовно.
Но не може да чака до сто.
Идва отлив със стреме отровно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Арлина Всички права запазени
