Любовен вълнолом
***
Едно оздравяло легло
вече припка към твоите двери.
Ще разтвориш ли храма до сто,
или пак ще броиш златни сфери?
Или пак ще се стапят мъгли,
а дъждовният жупел ще пари?
Толкоз лесно плетат се стени,
а зад тях - все по-смъртно заспали...
Гъдел крачи на твоя перваз
и кълве малки стружки от кея.
Но морето се втурва... без час.
Иска само една да прелее...
... вълнобясна, с кораво легло,
връз дворците напира любовно.
Но не може да чака до сто.
Идва отлив със стреме отровно!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Арлина Все права защищены
