Apaika (Арлина)
2 149

18 апр. 2012 г., 10:15

Любовен вълнолом

Поэзия

1.2K 0 2

***

Едно оздравяло легло

вече припка към твоите двери.
Ще разтвориш ли храма до сто,

или пак ще броиш златни сфери?

Или пак ще се стапят мъгли,

а дъждовният жупел ще пари?
Толкоз лесно плетат се стени,

а зад тях - все по-смъртно заспали...

Гъдел крачи на твоя перваз
и кълве малки стружки от кея.

Но морето се втурва... без час.

Иска само една да прелее...

... вълнобясна, с кораво легло,

връз дворците напира любовно.

Но не може да чака до сто.
Идва отлив със стреме отровно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬