Любовна буря
Любовна буря
Моите очи -
сиви облаци.
Капки дъжд
от тях ще завалят.
Че любовна буря в тях бушува,
а душата ми тъгува.
Моите коси -
слънчеви лъчи.
Озаряващи товето лице,
но сега са скрити те.
Че от таз любовна буря
всичко се потуля.
Моите ръце -
каменни криле.
До скоро милващи и нежни,
сега отхвърлени, безнадеждни.
И пак заради тази буря,
която всичко погубва.
Моето сърце -
ледено парче.
А бе топло, пламенно и жарко,
а таз любовна буря го вледени... и жалко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Савина Димитрова Всички права запазени
