18.07.2013 г., 17:46

Любовна дилема

823 0 0

Момчето, което ми разби сърцето,

момчето, с кафявите очи...

То беше приказна заблуда,

потънала в потоци от лъжи.

 

Той беше сън прекрасен 

и едновременно кошмар ужасен -

дойде, преобърна ми света 

и си тръгна просто на мига.

 

Този начин, по който аз обичах

ме караше от щастие да полетя,

караше ме да съм аз значима 

и да обръщам внимание на малките неща. 

 

Страх ме е, че чувството ще е последно,

че няма да се чуствам пак така 

и таз любов ще е изчезнала безследно,

оставила тъгата само в моята глава.

 

В един момент аз го обичам,

а в друг забравата му пожелавам, 

но тук дилемата аз ще подтисна

и ще оставя волята да ме наставлява.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Григорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...