5.03.2013 г., 20:40  

Любовна изповед

1.7K 0 6

 

 

 

Не ме питай дали съм поет,

прочети любовта в очите ми,

няма ред, няма никакъв ред,

само чувства във думи обличани!

 

Не, не искай от мен да склоня,

примирено пред теб да призная,

че поет съм в деня и нощта

и стихът с мен ще броди в безкрая!

 

Тихомълком към мен погледни

и щом стихове чуеш без думи,

любовта в този миг разбери,

е най-духовната реч помежду ни!

 

Щом в очите ми видиш искри,

дай ръцете си в моите длани

и така нека в миг приютим

любовта си – късмета да хванем!  

 

 ©Сър Димитри, 2013    

 ©Copyright  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сър Димитри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вики, благодаря ти! Трогна ме...

    Коментарът ти, това е... един вид награда за красотата, която се опитвам да претворя в стихове и проза!
  • Красиво и много вярно - не е нужно да сме поети, за да обичаме
  • Анна, винаги си добре дошла!
    Великолепен ценител си... на поезията и прозата!!!
    Благодаря, ти!
  • Боряна... благодаря ти, за тези шестици!
    Приеми и ти, от мен - летни, уханни и сърдечни поздрави.
    ........................................
    Гергана... как ме разкри!!!
    Точно това, се опитвах да изкажа със стихотворението си!
    Желая ти, прекрасни летни мигове! Да бъдеш благословена и да виждаш любовта в очите на близките си.
  • Приятна е твоята оценка!
    Истински се надявам, да си се насладила на стиха ми за празника!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...