Под миглите ми, ангелско крило,
сърцето ти потрепва като птиче.
Денят и мракът сливат се в едно.
И пак си ти момче, а аз - момиче.
Нежността годините изми.
Думите - светулки, отлетяха.
Останаха говорещи очи,
пеперуди в танца на телата.
В тази нощ и Господ Бог не спи.
Пие от Душите ни нирвана.
Когато съмне, ще благослови
любовна литургия - за двама.
© Илияна Каракочева Всички права запазени