И дланите в длан да положим -
да срещне и пулсът ти моя.
И там на простора в покоя
ранените чувства да сложим.
Допри си и устни до мойте
жарава във мен да разпалиш.
Душата ми в миг да запалиш.
Очите да пият от твойте.
И после налей ми светлика
от чашата двама да пием.
От слънцето да се опием,
за да бъдем лика-прилика.
Превърнати в слънце и двама,
да греем в простора небесен.
И слезли в тревата наесен,
да станем любовна реклама.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Благодаря, Елена!
Радостен съм, че ме посетихте!
Поздрави от мен и хубав ден!!!