По плаж самотен вървя
и пясъка ситен броя
и се чудя какво липсва,
нещо картината не описва!
Нещо обичано го няма
и на мястото му има рана.
На мястото му кърви
и боли ли, боли...
И под слънцето разпознах
не само болка и страх,
а цял океан от подобни сълзи,
чакащи нечии тайни очи.
И в тези очи да вплете мечти
и сили за сърцето да тупти!
Толкова сила, че очите да плачат,
не само да тъгуват - да се радват!
И затова така направила светлината,
щом погледне я окото, стича се сълзата
и влива се бавно в тихото море,
за да напомни на обичаното момче,
че някой обича го силно така,
както никой друг на света!
А заради него събират се сълзи,
защото около него светът се върти!
Един свят на душа, влюбена безкрайно,
със сърце радостно, но потайно,
което от болка по него е умряло
и всичкото си цяло в морето е изляло!!
© Няма значение Всички права запазени