Щом погледнеш, знам,
в кафевите и очи
от златните точици,
пръснати там,
въображението ти плете и рокли
и я облича в тях...
После бавно я разсъблича...
Внезапно разбудената ти фантазия
отваря очи до пръснати водопадени къдри.
Те оплитат душата ти
и разплитат любовните мисли.
А в червените нощи
за тебе няма луна и звезди,
защото всичкият им блясък и обаяние
пак в нейните коси са се разпилели...
Не се колебай повече,
приятелю любими - ти лудо влюбен си!
© Таня Атанасова Всички права запазени