Любовно е
Сълзата ми тежко се спусна надолу,
разби се на пода на много сълзи,
и така оживена, с любов във душата,
от очите ми потекоха реки от сълзи.
Не очаквах така да те видя - на прага ни,
из нищото изникнал, на вратата подпрян.
Исках първо да изчистя къщата, да те посрещна
с грим, прическа, пристегната талия с колан.
Сърцето си усещам как препуска!
Изскача към любовни висини!
Е, не съм гримирана, с прическа...
Но пак живея, щом си тука ти!
Нека Господ ме дари със сълзи,
нека плача до зори, но сълзите ми
пречистват и ме правят да обичам!
Да се чувствам жива, щом във тях си ти!
Пръстите ти в косите ми се вплитат,
устните ти жадно търсят и горят,
няма по-голямо щастие от тебе!
Моят мъж е у дома!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Кирилова Всички права запазени
