Усмивката на чуждия отсреща
ме кани на едно греховно място.
Поглеждам го. И в този миг усещам,
че роклята ми вече ми е тясна.
Желая го. А зная, че е грешка.
Аз имам теб и ти си ми достатъчен.
И сякаш карнавална въртележка
ме стиска здраво в своите обятия.
Животът, казват, бил, за да опиташ
от всичко хубаво, което ти предлагат.
Но хубаво ли е - желая да попитам -
щом като полетя, усещам как пропадам? ...