11 ene 2013, 13:22  

Любовно прегрешение

  Poesía
1.2K 0 6

Усмивката на чуждия отсреща

ме кани на едно греховно място.

Поглеждам го. И в този миг усещам,

че роклята ми вече ми е тясна.

 

Желая го. А зная, че е грешка.

Аз имам теб и ти си ми достатъчен.

И сякаш карнавална въртележка

ме стиска здраво в своите обятия.

 

Животът, казват, бил, за да опиташ

от всичко хубаво, което ти предлагат.

Но хубаво ли е - желая да попитам -

щом като полетя, усещам как пропадам?

 

Какво пък толкоз?! Стига съм умувала!

Ще бъда с него - вече съм решила.

Но утре зная, чужда плът целувала,

ще искам да се преродя. Несъгрешила.

 

А той не спира да ме гледа съблазнително

и ме привлича със греховна непознатост.

По дяволите всички въпросителни!

Да ходи в ада вечната ми святост!

--------------------------------------------

 

Прибирам се със котешка усмивка.

Ти вече спиш, пленяващо спокоен.

Промушвам се под топлата завивка.

Прегръщам те, щастлива, че съм твоя.

 

Какво са ми минути изкушение,

щом имам вечност от неземни чувства?

Понякога любовни прегрешения

единствено в главата ми се случват.

 

 

 

25.12.2012г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...