11 ene 2013, 13:22  

Любовно прегрешение 

  Poesía
900 0 6

Усмивката на чуждия отсреща

ме кани на едно греховно място.

Поглеждам го. И в този миг усещам,

че роклята ми вече ми е тясна.

 

Желая го. А зная, че е грешка.

Аз имам теб и ти си ми достатъчен.

И сякаш карнавална въртележка

ме стиска здраво в своите обятия.

 

Животът, казват, бил, за да опиташ

от всичко хубаво, което ти предлагат.

Но хубаво ли е - желая да попитам -

щом като полетя, усещам как пропадам?

 

Какво пък толкоз?! Стига съм умувала!

Ще бъда с него - вече съм решила.

Но утре зная, чужда плът целувала,

ще искам да се преродя. Несъгрешила.

 

А той не спира да ме гледа съблазнително

и ме привлича със греховна непознатост.

По дяволите всички въпросителни!

Да ходи в ада вечната ми святост!

--------------------------------------------

 

Прибирам се със котешка усмивка.

Ти вече спиш, пленяващо спокоен.

Промушвам се под топлата завивка.

Прегръщам те, щастлива, че съм твоя.

 

Какво са ми минути изкушение,

щом имам вечност от неземни чувства?

Понякога любовни прегрешения

единствено в главата ми се случват.

 

 

 

25.12.2012г.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??