Любовта
Влюбване, а толкова години самота.
Един мъж протяга своята ръка.
Самотен е, а вятърът го носи нощем,
полита в устрем, гони своята мечта.
Безумен е - светът е пълен с хора.
Сред тълпата нощем носи своето бреме.
Тъжен е - самотна птица Любовта е.
Години вяра, устрем и надежда.
Красива сведена глава -
протяга своята ръка за ласка,
а в ръката си държи - цвете,
пламнало като дъга.
Като изгрева огряло светлината на деня.
И ето я, пристига бяла,
унесена във танца на нощта,
на багрите в съня ми нощем
птица бяла Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Велинова Всички права запазени
