Галена (Ирена Велинова)
30 40
7.11.2008 г., 23:08 ч.

Любовта 

  Поезия » Любовна
682 0 4

Влюбване, а толкова години самота.

Един мъж протяга своята ръка.

Самотен е, а вятърът го носи нощем,

полита в устрем, гони своята мечта.

Безумен е - светът е пълен с хора.

Сред тълпата нощем носи своето бреме.

Тъжен е - самотна птица Любовта е.

Години вяра, устрем и надежда.

Красива сведена глава -

протяга своята ръка за ласка,

а в ръката си държи - цвете,

пламнало като дъга.

Като изгрева огряло светлината на деня.

И ето я, пристига бяла,

унесена във танца на нощта,

на багрите в съня ми нощем

птица бяла Любовта.

© Ирена Велинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??