Любовта
Докосваш ме, а твойта ласка нежна
дълбоко се пропива във плътта,
че аз очи отварям
и не вярвам – това ли е реално любовта?!
Когато погледите търсят се взаимно
и тихо шепне твоята уста,
не с думи, а със поглед ми говориш –
това ли е реално тя?
Обсипваш със целувки мойто тяло,
аз ненаситно търся те в нощта,
кажи, не скривай, не отвръщай вяло –
това ли е реално любовта?
Реално, нереално чувство земно,
но как те извисява над света,
над ежедневието и над всичко тленно –
това е тя, едничка любовта!
7 юни, 2010 год.
© Стела Х Всички права запазени