Любовта...
Любовта изригна в очите ми
като тъмен вулкан
като гейзер насред пустиня.
Любовта се промъкна
като подъл кошмар
като всичко завличаща тиня.
Любовта ме заля със студена вода –
неочаквано, изневиделица.
Любовта ме обгърна с бяла тъма
като страшна зимна виелица.
Любовта ме прониза. Останах без дъх.
Любовта бе студено-жестока.
Любовта ме разкъса
и предложи на търг
душата ми – като стока…
Любовта ме продаваше –
(без печалба дори)
на парче,
сякаш бях сирене.
Любовта беше дилър
на мойте мечти
и безскруполно ги лансираше
(съобразно валутния курс)
глътка нежност
сто грама ласка…
Беше лесно.
Невероятно лесно, нали?
Великолепно изпипана маска.
Любовта…
Тя си тръгна сама –
полуубита и изоставена
преди дни
или хиляда лета
Любовта беше чисто и просто забравена…
Сега се върна –
хищна и зла
отмъстителна, настървена.
Любовта се превърна в хазартна игра
в руска рулетка
в хиена…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Георгиева Всички права запазени
