Мариела_Георгиева

38 резултата

Анико

(на ангелчето, което реши да стане звездичка, преди да се роди)
Тишината ме разкъсва.
Звуците се впиват във плътта ми
и дълбаят кратерно във вените.
В етера на нямото пространство ...
575 1

Реших да те пресътворя

Реших да те пресътворя
от океаните на безпределното
от ширналата се пред мене планина
и от диханието нежно на зората,
от сенките, танцуващи във тъмното ...
599

Есен на площада

Без мигли
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...
620

Смирение

НОЩТА СЕ ГЪРЧИ под подметките
на закъснели пешеходци.
Разкъсана на хиляди парчета,
събира
душите, разпилени по паважа. ...
664 1 6

Шут

Цял живот жонглирам с тъгата. С болката танцувам.
В спор съм със смъртта.
И облечена във ярко „мотли“ се целувам
Със палачите на всички чудеса.
И под гилотината звънчетата ми пеят. ...
535

Писмо до теб

Не те познавам.
И не ми е нужно.
Дори така да казвам имам много.
Ръцете ми са пълни
с нежни чувства. ...
643 2 2

Покана за танц

Танцувай с мене. моля те, ела.
От ъгъла на тротоара ще започнем.
Едно танго или игриво ча-ча-ча.
Или пък този вечен блус с живота,
По Фаустовски спри и погледни ме. ...
596 1 2

... за най-трудната прошка - към себе си.... (част от книгата "Лицата на неродените пеперуди")

Не можеш да се възстановиш, преди да осъзнаеш от какво се възстановяваш...
„Офицер Денкова, офицер Денкова!“, женският глас я застигна през Коледния шум на мола и тя се обърна. В първия момент не видя никой. Огледа се и точно преди да продължи по пътя си, усети как някой се блъсна в крака ѝ и го обг ...
1.3K

Приказка...

Колко е дълга една приказка?
Колкото утрото?
Колкото пролетен дъжд?
Колкото стъпките до онази, старата вишна,
разцъфтяла внезапно, ей така, изведнъж… ...
1.1K 3 4

Добре дошла моя есен...

Добре дошла, моя есен.
Посрещам те
със усмивка на зряла жена,
със очи, натежали от детството, отпечатано тъжно в калта.
Добре дошла, моя есен. ...
744 3 7

Сватбен ден

Смълчана, уплашена
пред олтара заставам.
В ръцете ми –
мъртви цветя.
Порти древни Тишината отваря. ...
685 2 6

Карамелена луна

Обичам те със водопадите на слънцето
Със пръстите на пролетна трева.
Обичам те със нежността проблясваща
По устните на карамелена луна.
Обичам те като дихание на славеи, ...
1.8K 3 6

На моята учителка

В началото сме…
И пред нас се е разстлала
като на длан голямата земя.
В началото сме…
И морето е разляло ...
877 3 10

Смъртта на талянджията

Старите мрежи…
Старите лодки…
Старите, стари вълни…
Тихо небето пристъпя на пръсти
дъх не отронва дори. ...
1.1K 4 9

Случка

Една китара плачеше във автобуса
с прегракналия глас
на стар чудак.
Но никой в песента не се заслуша…
Вратите си отвори автобуса ...
801 3 7

Мисъл за тавана

Покривът на моята къща
е таванът на стаята ми.
От покрива винаги мога да литна,
ако таванът ме пусне до там.
Но ако съборя тавана ...
689

Част от бъдеща книга Лицата на неродените пеперуди

Когато правим нещо за някого, това е наш избор и не бива да очакваме нищо в замяна. Още по-малко би трябвало да напомняме на човека какво сме направили за него. Това само би обезсмислило нашето дело в очите на получателя. Никой не обича да се чувства длъжник. Особено за дарове.....
Имаше и такива мо ...
1.3K

На баща ми

Много бавно. Камък по камък
една пътека градиш.
В права линия.
Тежко крачиш. И някак гръмко мълчиш.
Много бавно. ...
1.4K 3 15

Завръщане

Горяха ме на клади.
На кръстове разпъваха душата ми.
Главата ми под гилотината лежеше не веднъж.
Мълвях молитви, с устни, парещи от жажда.
Рисувах пролет върху изсушена сива пръст. ...
718 2 7

Любовта...

Любовта изригна в очите ми
като тъмен вулкан
като гейзер насред пустиня.
Любовта се промъкна
като подъл кошмар ...
675 2 8

Балада за камъка

Ако по пътя спънеш се на камък
и от това кракът те заболи,
ако окаже се случайно,
че глезенът ти счупен е дори,
ако от болка покрай тебе ...
652 1 7

Къде останаха...

Къде останаха нежните ръце на красотата
усмивката на слънчевите дни
и белите цветя на тихите ми нощи
Къде останаха ръцете ми
и кадифените движения на пръсти ...
1K 4 6

Част от бъдеща книга Лицата на неродените пеперуди

Имало едно време едно момиче направено от истории....
И един пиян баща, за който историите били загуба на време.....
И една майка, която макар да обичала истории, се страхувала да ги слуша.....
И едно Мече, което ги колекционирало.....
„Обичай ме сега!“ – изкрещя Адриана. „Не когато се усмихвам, не ...
912

Лицата на неродените пеперуди

Всичко започна с противопоставянето между мен и Тъмнината.
В един момент Тъмнината ме погълна и аз изчезнах.
После Тъмнината си тръгна, не можеща да понесе себе си.
Посвещение
На моите две прекрасни момчета – Виктор и Александър – с молба да ми простят грешките, с надежда да разберат пътя ми и с вяр ...
828 4

Част от бъдеща книга Лицата на неродените пеперуди

Пътят към Йерусалим
минава през Голгота,
а пътят за Голгота
започва от Тук.
Модерният термин за рязкото скачане в леглото, учестеното дишане, ужасения, разконцентриран поглед, потните мишници и страха, заседнал в гърлото като спазматичен тремор, е хипнагогия. Това е състояние на прага на съзнанието, ...
1.1K 4

Част от бъдеща книга Лицата на неродените пеперуди

Времето като поток изглажда камъните на душите ни.
Времето руши телата ни, разяжда думите и сътвореното от дланите.
Времето изтрива спомени, усмивки и сълзи…
Но има нещо, което Времето не може да ни вземе:
крехката надежда, че докрай себе си ще съхраним ...
827 1 4

Желая те

Желая те с безумството на нощите,
които съм прекарала сама
с безплътната отчаяност на устните,
които са се впивали във мен насън
с безпътието на очите, ...
1.1K 2 9

Като бисерна сълза...

Като бисерна сълза изтече слънцето
от мойто слепоочие,
на кафявото в очите ми се скри.
Нежен зов
от свойто безпосочие ...
716 1 6

Спомен за българката

Родих се - капчица сол
между две полушария.
Светла, волна вълнå
в древен български стан.
Дива бях. ...
727 2 9

Тихо

Искам да говоря със пръстта
със коравата и суха пръст
със безплодната и уморена от очакване
със отхвърлената, запустяла,
набедена за ненужна пръст. ...
1.4K 3 6