Минах през ада и рая,
моя прекрасна, далечна мечта,
любовта ми е птица, която
те следва в деня и нощта.
Бленувам, горя и сънувам
всяка нощ твоя пламенен взор -
как ме прегръщаш и колко
щастлива заспивам в покой.
Ти си химера, която
цял живот търсих със жар,
и съдбата те прати, когато
не очаквах вече приказен дар.
Благодаря, благодаря, че те има,
че си безценен другар,
който дава ми сили да дишам,
дори и с огромен товар.
И времето, и мястото са нещо,
което не разделя две сърца,
щом обич, красота и сила,
владеят и изгарят ни сега.
© Таня Иванова Всички права запазени