Nov 4, 2011, 9:48 AM

Любовта е реална, реалността е любов

  Poetry
734 0 17

Минах през ада и рая,

моя прекрасна, далечна мечта,

любовта ми е птица, която

те следва в деня и нощта.

 

Бленувам, горя  и сънувам

всяка нощ твоя пламенен взор -

как ме прегръщаш и колко

щастлива заспивам в покой.

 

Ти си химера, която

цял живот търсих със жар,

и съдбата те прати, когато

не очаквах вече приказен дар.

 

Благодаря, благодаря, че те има,

че си безценен другар,

който дава ми сили да дишам,

дори и с огромен товар.

 

И времето, и мястото са нещо,

което не разделя две сърца,

щом обич, красота и сила,

владеят и изгарят ни сега.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...