любовта говори
очите ти потънат в моите...
Какво изпитваш?
Намираш ли
опора
някъде в сърцето си
и има ли
место в душата ти,
където мисълта ти ме намира?
Когато аз се сетя
за лицето ти -
сърцето ми изтръпва от наслада,
а болката
ме кара да прощавам.
Когато те обгърна
в мисълта си - съзнанието ми
не е отрова
и пролетта измества
слабата умора,
защото моята любов говори...
***
Попитах те,
а ти мълчеше
- ще се обичаме ли
вечно,
и помниш ли
че
в мен се врече -
попитах те,
а ти мълчеше.
Дали
защото сме
далече - желаех те
(когато вече)
попитах те,
а ти мълчеше...
***
Докосни ме -
аз ще живея отново...
Затвори очи -
и ще видиш дъха ми...
Притисни ме -
ще открия сърцето ти...
И тогава -
тогава ще бъда във тебе.
Завинаги...
***
Ти...
Безсъние и болка,
очакване.
Ти...
Обичам загубата на пространство
и моята огромна самота.
Ти...
Блаженството на тиха лудост;
звукът на моята сълза.
Това си ти -
обричане безмерно,
в което съм пропаднала сама.
---------
Дали завинаги
ще си останем тайна
във времето
от преходни желания.
Дали животът ни
ще е лишен, от тази
различната, голямата ,
неподчиняемата...
Дали ще мога
да прошепна тихо:
"Дойдох, любов -
сега сме само двама..."
Невидими
дали ще се познаем
в неизживяното
(и липсващо до отчаяние)...
Сърцата ни
сега не знаят -
преливат в пулса на безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дакота Всички права запазени
