Любовта ли?...
Любовта - това не е да ме променяш.
Не се надявай, че ще стана верен роб
и твойта наглост ще е опростена.
Аз съм прям. Не мога да съм сноб.
Любовта - това не е да ме прегръщаш -
сякаш съм стена. А не човек.
Аз усещам болка, щом превръщаш
една прегръдка просто в кубче лед.
Любовта - това не е да ме целуваш.
От твоите ръце така тежи!
Дланите ти - сякаш две медузи
парят моето сърце. И то крещи.
Любовта ли?... Само тя не ме напусна
във всяка рима, дето сътворих.
Любовта - това е просто да ме чувстваш,
а не да искаш да ме промениш...
Любовта ли?... Пожелавам да я видиш
някъде отвън. Дори и в мен!
За да може, ах, когато си отидеш
да дариш на някой своето сърце.
Любовта ли?! Боже, още ли да казвам?
Всеки диша с нея в днешни дни.
Аз пък дишам с теб. Не ме намразвай...
но се радвам, че написах този стих...
Не се надявай, че ще стана верен роб
и твойта наглост ще е опростена.
Аз съм прям. Не мога да съм сноб.
Любовта - това не е да ме прегръщаш -
сякаш съм стена. А не човек.
Аз усещам болка, щом превръщаш
една прегръдка просто в кубче лед.
Любовта - това не е да ме целуваш.
От твоите ръце така тежи!
Дланите ти - сякаш две медузи
парят моето сърце. И то крещи.
Любовта ли?... Само тя не ме напусна
във всяка рима, дето сътворих.
Любовта - това е просто да ме чувстваш,
а не да искаш да ме промениш...
Любовта ли?... Пожелавам да я видиш
някъде отвън. Дори и в мен!
За да може, ах, когато си отидеш
да дариш на някой своето сърце.
Любовта ли?! Боже, още ли да казвам?
Всеки диша с нея в днешни дни.
Аз пък дишам с теб. Не ме намразвай...
но се радвам, че написах този стих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
