31 окт. 2008 г., 22:45

Любовта ли?... 

  Поэзия
593 0 6
Любовта - това не е да ме променяш.
Не се надявай, че ще стана верен роб
и твойта наглост ще е опростена.
Аз съм прям. Не мога да съм сноб.

Любовта - това не е да ме прегръщаш -
сякаш съм стена. А не човек.
Аз усещам болка, щом превръщаш
една прегръдка просто в кубче лед.

Любовта - това не е да ме целуваш.
От твоите ръце така тежи!
Дланите ти - сякаш две медузи
парят моето сърце. И то крещи.

Любовта ли?... Само тя не ме напусна
във всяка рима, дето сътворих.
Любовта - това е просто да ме чувстваш,
а не да искаш да ме промениш...

Любовта ли?... Пожелавам да я видиш
някъде отвън. Дори и в мен!
За да може, ах, когато си отидеш
да дариш на някой своето сърце.

Любовта ли?! Боже, още ли да казвам?
Всеки диша с нея в днешни дни.
Аз пък дишам с теб. Не ме намразвай...
но се радвам, че написах този стих...

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • браво!
  • Любовта - това е просто да ме чувстваш,
    а не да искаш да ме промениш...
    !!!!!!!

    от последните десет стихотворение, които си публикувал тук, това определено е най-доброто! наистина ми хареса иии.... и аз се радвам, че написа този стих! хихи
    поздрави, Вальо с обич
  • Браво, Валери!
    Олицетворение на любовта си ти!
    Пишеш все по-добре!
  • Редиш прекрасни стихове, докосващи сърцето!!!
    Валерка*!
  • Аз също се радвам! Страхотен е! Любовта е точно това-да приемеш човека до теб какъвто е и да обичаш даже неговите недостатъци!
  • Харесах!
Предложения
: ??:??