Любовта ми е безумна,

но не иска бяла риза,

дори когато е безлунна

или във поредната си криза.

Любовта ми полудява,

тиха, кротка и безшумна,

дори когато сме си двама

и нощта ни е бездумна.

Любовта ми е немирна

сякаш е хлапашка, първа

вярваща, наивна и невинна

и от най-малкото посърва.

Любовта ми се вманиачава

крадешком, през рамо се оглежда,

криви думи си внушава

и е толко безнадеждна.

Любовта ми си е безрасъдна

и от нищото решава

„Аз ще ти се сбъдна“,

макар и после да е драма.

Любовта ми е дълбоко синьо

и ти такава си я взе,

дори когато е мъгливо

и е беззвездно цялото небе.

Любовта ми, ах, любовта ми,

тя е толкова отнесена и луда,

ти свиваш рамена и казваш само „ами,

аз знаех, че си със сърце на пеперуда“.