Любовта ми е като:
диря от хлебни трохи -
нетрайна;
ситен гергьовски дъждец -
суеверно важна;
магарешки бодил на коларски път -
не на място и газена;
трънче или бенка
на безименния ми пръст -
болчица и по рождение -
разпознаваема;
липса на местоимения -
аз и ти,
на минало и бъдеще време;
утопия за безкрайни дни,
или нощи една в друга слени;
лудост, че си вечен и всемогъщ,
дори господар на съдбата,
само поискай - ще полетиш
отвъд синьото на мечтата.
Любовта ми е като:
коричката на хляба
и бялото на средата;
птица една в множеството
на ятото
към юга и пътя обратен.
Хвърля огъня в кладата,
скача с Ана на релсите.
Пише сури невнятни,
шепне нежни поеми.
Любовта ми е като...
© Христина Комаревска Всички права запазени