Ще молиш ли от срам да ти простя,
когато дойдеш и в съня ми късно.
Да цъфнат мигом всичките цветя,
в нежна сутрин в тебе да възкръсна.
Ще галиш ли небето ми от грях,
което ти в душата сътвори ми.
С болката обикнал съм те аз,
защото любовта насън убива!