На клада ли горя,
когато ме боли в любовта.
Тя е нищо пред това
тялото да гори
и в страната на смъртта
да се пренесе
след нетърпими болки,
крещейки с глас,
губещ се в ехото за спасение.
Ще мога ли да стоя мирен,
понасяйки да стана
покойник, след като гладен ястреб
ще се накълве с вкусната си плячка.
Любовта не може да се сравнява
с физическата болка.
Да се задуша от липса на въздух
и да се удавя от същата потребност
е болка.
Болката от любовта е нищо
в сравнение с физическата болка.
Г.Ф.Т
© Георги Табаков Всички права запазени