Любовта ранява
Много съм изживяла…
Много съм изстрадала…
И знам, че има още много.
Дали бих оцеляла сама?
Къде е той?
Къде е любовта?
Защо не е до мен?
Дали в сърцето му тлее още любовта?
Нима съдбата отреди да е така?
Има много въпроси...
Дори не мога да отговоря на тях.
Зная само, че моето сърце крещи,
гори, жадува за него само него...
ЗАЩО? Боли толкова много?
Иска ми се да му кажа.
Ела, при мене остани,
имам нужда от тебе и от любовта ти,
но сърцето ми заповядва ти - мълчи!
А дните се търкалят… час след час…
И болката става дълбока рана нетърпима…
Някой ще ми каже ли…
защо ЛЮБОВТА толкова ранява?
Много съм изстрадала…
И знам, че има още много.
Дали бих оцеляла сама?
Къде е той?
Къде е любовта?
Защо не е до мен?
Дали в сърцето му тлее още любовта?
Нима съдбата отреди да е така?
Има много въпроси...
Дори не мога да отговоря на тях.
Зная само, че моето сърце крещи,
гори, жадува за него само него...
ЗАЩО? Боли толкова много?
Иска ми се да му кажа.
Ела, при мене остани,
имам нужда от тебе и от любовта ти,
но сърцето ми заповядва ти - мълчи!
А дните се търкалят… час след час…
И болката става дълбока рана нетърпима…
Някой ще ми каже ли…
защо ЛЮБОВТА толкова ранява?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елизабет Николова Всички права запазени
