Любовта си играе
Любовта си играе
ей с тоя пияния на масата,
защото любимата му го заряза.
Любовта си играе
с надеждите на романтичния
и шантав "поет",
който вярва, че всички
жени ще паднат в краката му.
Любовта си играе
с кучето, което хвърля
похотливи погледи и
дърпа опашката на една
бедна, девствена кучка.
Любовта си играе,
арогантно провокира,
замъглява паметта на
червенокосо момиче и го
праща в лудница, пълна със
съвършени илюзии. Острозъба
е реалността, малката.
Любовта си играе и оставя
парчета от счупени сенки
и спомени, мирише на
прилив, на съблазън и не знае
какво е снизхождение,
завръща се по-горчива, по-тъмна.
Любовта си играе. И убива.
А ти още не си ме погледнал,
не си ме намерил.
Открий ме. Сред мъртвите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Петрова Всички права запазени
