6.04.2008 г., 14:26 ч.

Люляк 

  Поезия » Любовна
1288 0 8
 

                 ЛЮЛЯК

 

Каквото имал съм да кажа -

слова от люляк в нощи свил,

все във мене съм таил,

преди да видя Тебе даже...

 

И ако можех, пак ще дам -

разтапях зими в лед и скреж,

без дори да разбереш...

и после сам... оставах сам.

 

Каквото имах... бях богат!

Сега остана в моя сън,

а цъфнал люлякът навън

пак носи в мене аромат...

 

27.03.2008.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето моя вечен подпис за теб, дечко -
  • Ухае на целувка. Бледа е нощта.
    Разцъфва плахо люлякът навън,
    събужда спомени от нежен сън.
    Рисува вятър сянка на жена.


    Поздрави, Ивчо! Гуш!
  • Благодаря! Толкова внимание...
    Усмивки!

  • Ароматно, ароматнооооо!
  • И аз като Рени обичам да те чета!
    Замириса ми на люляк
    ПОздрав !
  • Нека винаги да има ЦЪФНАЛ ЛЮЛЯК,
    къделки нежен цвят, чакам го под прозореца
    ми да цъфне с нетърпение,
    а теб прегръщам въобще за творбите ти!!!
  • Така и не научих имената на стъпките в разните стихосложения, но тази, която ти си използвал ми допада много. Според мен придава особен акцент на стиха. А стиха ми хареса.
    Поздрави.
  • Много красива мъжка лирика!
    малко ретро и много вълнуващо...
    Любимо ми е...ех...този люляк...
    с обич, Ивайло.
Предложения
: ??:??