ЛЮЛЯК
Каквото имал съм да кажа -
слова от люляк в нощи свил,
все във мене съм таил,
преди да видя Тебе даже...
И ако можех, пак ще дам -
разтапях зими в лед и скреж,
без дори да разбереш...
и после сам... оставах сам.
Каквото имах... бях богат!
Сега остана в моя сън,
а цъфнал люлякът навън
пак носи в мене аромат...
27.03.2008.
© Ивайло Яков Всички права запазени