Люта съм...
Люта съм, даже съм страшна,
и всичко от мене бяга,
очите, и двете ми - прашни са,
сълзи отдавна там няма.
Люта съм, още не минала
рана в сърце юнашко,
де да ме беше настигнала
черната с очите страшни.
Люта съм, тъмно орисана
из пътя сама да бродя,
и боси нозе, окЪрвени,
далеч от Него да ходят.
А тежка тече реката ми,
брод не минава през нея,
срещам Го нощем по месеца,
денем в гърдите ми тлее.
Тъмно се спуска небето ми,
мъчно... осиротяло,
пепел и прах е сърцето ми,
да Го залюби посмяло.
и всичко от мене бяга,
очите, и двете ми - прашни са,
сълзи отдавна там няма.
Люта съм, още не минала
рана в сърце юнашко,
де да ме беше настигнала
черната с очите страшни.
Люта съм, тъмно орисана
из пътя сама да бродя,
и боси нозе, окЪрвени,
далеч от Него да ходят.
А тежка тече реката ми,
брод не минава през нея,
срещам Го нощем по месеца,
денем в гърдите ми тлее.
Тъмно се спуска небето ми,
мъчно... осиротяло,
пепел и прах е сърцето ми,
да Го залюби посмяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лулу Всички права запазени
