15.12.2009 г., 21:49

Мадам Нощта...

869 0 6

Мадам  Нощта е  сладострастна  сводница,

 която пред вертепа на наслади

красноречиво пали звездните фенери.

Най-ниско сваля ярката Вечерница,

за да възкръснат еротичните ù клади

и озарят ъглите на любовните афери.

Мадам предлага всякакви удобства.

Умее между Евините ябълки

да пълни ямките с примамливо блаженство.

Да отведе окото мъжко в робство

на сочните им форми и на две могилки

отзад потръпващи от съвършенство.

И да залепне като с мед намазано

по някое бедро подканващо,

да закипи кръвта с искра припламнала...

То да опипва Ева безнаказано,

че и влудяващо-подхранвано

с  фантазия от слабините луднала...

Oкото  на Адам! Така обича

до безразсъдство да се гмурка

във вирове под миглите на Ева.

Под всяка ирисова вейка да наднича

и между бреговете да се щурка,

за да разбули  тайните на девата.

Защо ли Ева все е безразлична,

забързано-небрежна и нехайна,

избягва погледа му и едва говори?!

Каква е тая поза непривична?!

А той е мил… Нашепва  ù омайно…

“Кажи ми, Боже, що да сторя?!...”

Мадам Нощта за всичко има отговор.

Дошло е време да представи

черешката на своята програма.

Това е оня непресъхващ заговор,

който във съзаклятие направи

с най-вярната си фаворитка в храма…

Великата омайница Любов!

Тя стъпва леко, с гъвкава походка,

а под нозете ù разцъфват цветове,

очите ù с опияняващ зов

душата разлюляват като лодка

и я въвеждат в странни светове.

С ефирни пръсти тя докосва двамата

безмълвно да я следват покорени...

и те изчезват във вертепа на Нощта-

 първочовеци претворени...

Две неразделни ноти в гамата

на Любовта.

 

                                   Диана   Загора

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...