Dec 15, 2009, 9:49 PM

Мадам Нощта...

  Poetry » Erotic
867 0 6

Мадам  Нощта е  сладострастна  сводница,

 която пред вертепа на наслади

красноречиво пали звездните фенери.

Най-ниско сваля ярката Вечерница,

за да възкръснат еротичните ù клади

и озарят ъглите на любовните афери.

Мадам предлага всякакви удобства.

Умее между Евините ябълки

да пълни ямките с примамливо блаженство.

Да отведе окото мъжко в робство

на сочните им форми и на две могилки

отзад потръпващи от съвършенство.

И да залепне като с мед намазано

по някое бедро подканващо,

да закипи кръвта с искра припламнала...

То да опипва Ева безнаказано,

че и влудяващо-подхранвано

с  фантазия от слабините луднала...

Oкото  на Адам! Така обича

до безразсъдство да се гмурка

във вирове под миглите на Ева.

Под всяка ирисова вейка да наднича

и между бреговете да се щурка,

за да разбули  тайните на девата.

Защо ли Ева все е безразлична,

забързано-небрежна и нехайна,

избягва погледа му и едва говори?!

Каква е тая поза непривична?!

А той е мил… Нашепва  ù омайно…

“Кажи ми, Боже, що да сторя?!...”

Мадам Нощта за всичко има отговор.

Дошло е време да представи

черешката на своята програма.

Това е оня непресъхващ заговор,

който във съзаклятие направи

с най-вярната си фаворитка в храма…

Великата омайница Любов!

Тя стъпва леко, с гъвкава походка,

а под нозете ù разцъфват цветове,

очите ù с опияняващ зов

душата разлюляват като лодка

и я въвеждат в странни светове.

С ефирни пръсти тя докосва двамата

безмълвно да я следват покорени...

и те изчезват във вертепа на Нощта-

 първочовеци претворени...

Две неразделни ноти в гамата

на Любовта.

 

                                   Диана   Загора

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...