18.08.2013 г., 20:51

Магаре тромпетист

1.2K 0 17

Магарето избра да свири на тромпет,

защото... чува се навред. 

Но как да свири само с три машинки

с диези, със бемоли шеснайстинки?!

 

И-а-и-а, поема дълго мощен дъх,

а после " тааа" това е неговият връх.

Животните запушиха уши,

а Марко никак не мълчи.

 

Той тропа със копитце, със очи жуми

и мъчи се да вземе горно "ми".

Разсърден Мечо грабна медната тръба,

магарето побегна та се не видя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Авторе, ти май вече пишеш името ми по инерция! Току - що влизам на страницата ти, но виждам, че вече си ми отговорил на коментара!? Е, нищо де, това не ме обижда, а напротив... Иначе стихотворенийцето не е лошо.При теб винаги нещо, като че ли не достига, но сякаш е по - добро от онова коте, което за десерт получило еди какво си. Предложението на Бета изглежда ще ни достави удоволствие да видим цял оркестър при теб. Хайде, авторе, давай! Започна да ми става интересно.
  • Така де... Благодаря за посещението, Миглена!
  • ми то... магарето си е певец, що му е тромпет?
  • Роси, радвам се, че съм те развеселил! Благодаря за споделянето!
  • Ха, ха, ха! Много ми хареса!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...