3.12.2016 г., 21:54

Магазин "Декември"

554 1 5

МАГАЗИН "ДЕКЕМВРИ"
Р. Чакърова

 

На прага на Декември съм застанала.
Не смея по-нататък да пристъпя...
Като че ли, подаръци не са останали -
май ...само от онези - много скъпите...

 

Луксозно опакована Лоялност
очаква своя бъдещ притежател
и Обеци от изводи (кристални) -
"от "Най-добър" приятел - за Приятел".

 

Чифт Очила със рамки ярко розови -
безценен уникат за оптимисти.
Фрапантни Ръкавици "Втора кожа" -
за сръчни "операции на чисто".

 

Тук-там Сърца - по-малки, по-големи,
в кутийки с панделки, завързани красиво.
Часовник - за "Мечти по всяко време".
Усмивки с надпис " Само за щастливи".

 

На вид съвсем обикновен Бележник -
"За вписване на само чисти помисли".
Единствен по рода си Пръстен " Нежност",
Бонбониера с "Прошки и Компромиси".

 

Едно пакетче " Дефицитна Обич" -
последното...със срок почти изминал...
И цял чувал със "Грешки и Тревоги"
с "безкрайна" годност - точно сто години...

 

Декември се изнерви : "Само гледаш!
Купувай ако ще купуваш! 
С клиенти като тебе - събеседници -
изобщо да отварям не си струва! "

 

"От всичко съм опитвала..." - отвърнах.
"Но хайде , да не те обидя, 
една Мечта ми дай, онази - първата! -
и догодина - няма да ме видиш ... " .

 

Лондон 29/11/2015'  09:44

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Rositsa Chakarova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...