Магично
Металният диск на луната
изгрява над мойто лице.
Небето, блестящо в позлата,
докосвам със плахи ръце.
Потъвам в море от въздишки.
Във сенки се скрива денят.
Мечтите ми, в пурпурни нишки
искрят и ме грабва сънят.
Изпаднала в унес, щастлива,
забравила болка и страх,
във миг уморена заспивам,
поръсена с чист звезден прах.
Посрещам земята, в която
се случват безброй чудеса,
където е винаги лято
и няма сълзи, а роса.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Кашукеева Всички права запазени
