Металният диск на луната
изгрява над мойто лице.
Небето, блестящо в позлата,
докосвам със плахи ръце.
Потъвам в море от въздишки.
Във сенки се скрива денят.
Мечтите ми, в пурпурни нишки
искрят и ме грабва сънят.
Изпаднала в унес, щастлива,
забравила болка и страх,
във миг уморена заспивам,
поръсена с чист звезден прах.
Посрещам земята, в която
се случват безброй чудеса,
където е винаги лято
и няма сълзи, а роса.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
