Магия
Когато ме прегърна, се почувствах вълшебно...
Побърках се, сякаш горя...
Може би, бе илюзия на нещо нередно...
Признавам си, не мога да ти устоя...
В съня си, те видях отново...
Така прекрасна и незабравима...
Подарявам ти сега, това красиво слово...
Подарявам на теб, този спомен, тази рима...
Не мога да повярвам и често се чудя...
Как успя, надеждата в мен, отново да възвърнеш...
Защо в сънищата ми, точно преди да ме целунеш се будя...
Толкова много искам, пак да ме прегърнеш...
Не искам да закъснея, нито да избързвам...
За тебе и прегръдките ти, ден и нощ копнея...
От както те познавам, болката със сърцето си, не свързвам...
Ти си вдъхновение да пиша, а те ми дават сила да живея...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митев Всички права запазени
